Публикации


Правен анонс - ЕВРОПЕЙСКА ЗАПОВЕД ЗА ЗАПОР НА БАНКОВИ СМЕТКИ

 

 Въведена с Регламент (ЕС) No 655/2014, изцяло нова процедура за издаване на европейска заповед за запор на банкови сметки („ЕЗЗБС“ или „Заповед за запор“), влезна в сила, считано от 18 януари 2017г. Регламентът няма да се прилага в Обединеното Кралство и Дания.

Процедурата цели да служи като обезпечителна мярка и позволява на кредитора да се сдобие със заповед за запор. Посредством заповедта за запор се избягват последващи затруднения при изпълнение на осъдително решение в полза на кредитора, произтичащи от прехвърляне или изтегляне на средства от банкова сметка на длъжника, открита в банка в ЕС. На практика процедурата позволява кредиторът реално да „замрази“ парични средства на длъжника във всяка една банка на територията на Съюза. Заповедта за запор, издадена в една държава-членка има пряко приложение в друга държава-членка, като не е необходима специална процедура по признаване.

Европейската заповед за запор на банкови сметки е алтернатива на съществуващите по националните законодателства аналогични мерки (например обезпечителни запори). Процедурата служи като допълнителна защитна мярка по трансгранични граждански и търговски дела.

Обхват

С процедурата не могат да се налага запор върху финансови инструменти, а също така тя е неприложима и по отношение на длъжник, спрямо който е образувано производство по обявяване в несъстоятелност или аналогична процедура.

Обхватът на запора е лимитиран до парични средства, кредитирани по сметка във всякаква валута, или други подобни вземания, даващи право на изплащане на пари, като например депозити на паричния пазар. Обхватът на процедурата също така е ограничен до трансгранични граждански и търговски дела. Регламентът не се прилага за данъчни; митнически или административни дела; имуществени права, произтичащи от брачни правоотношения;  завещания и наследяване, включително задължения за издръжка; арбитраж.

По смисъла на регламента едно дело е трансгранично, ако банковата сметка или сметки за запориране със заповедта за запор, се държат в държава членка, която е различна от:

а) държавата членка на съда, в който е подадена молба за издаване на заповед за запор; или

б) държавата членка по местоживеене на кредитора.

Приложимост

Всеки кредитор физическо или юридическо лице с местожителство в Съюза може да иска издаване на заповед за запор на банкова сметка. Кредиторът трябва да разполага с активна процесуална легитимация в държавата членка, където е подадено искането за заповед за запор.

Заповедта за запор е достъпна за кредитора в следните ситуации:

·         преди образуване на съдебно производство срещу длъжника по същество;

·          на всеки етап по време на това производство до момента на постановяване на съдебното решение или;

·         след като кредиторът е получил в съдебно решение или сходен акт.

Заповедите за запор се издават  от съдилищата на държавата членка, които са компетентни да се произнесат по същество. Тази компетентност се определя съгласно съответните приложими правила за компетентната юрисдикция.

Европейската заповед за запор е превантивна мярка, с която се „замразяват“ банкови сметки на длъжника, и сама по себе си не представлява изпълнително основание

Изпълнението на заповедта за запор се осъществява в съответствие с процедурите, приложими за изпълнението на равностойни национални заповеди в държавата членка по изпълнение.

Процедурата по снабдяване със заповедта за запор се развива ex parte (длъжникът не се осведомява за подадената молба за издаването на заповед за запор). Молбата за издаване на запор и съпътстващите я документи могат да бъдат подадени посредством всякакви средства за комуникация - включително и електронни. Тези средства обаче следва да са приети съгласно процедурните правила на държавата членка, в която е подадена молбата.

Един от основните замисли на процедурата е тя да бъде бърза и заповедта за запор да бъде издадена в кратки срокове след депозиране на молба при положение, че и други изисквания са съобразени за всеки конкретен случай (например предоставяне на гаранция от кредитора).

Въпреки горното, самото депозиране на молба с искане за издаване на заповед за запор не означава, че желаният резултат от кредитора неминуемо ще бъде постигнат. Това е така, защото компетентните съдилища ще прилагат тест в процеса на издаване на заповедта за запор. Тестът се състои в това, че кредиторът трябва да представи достатъчно доказателства, за да се увери съдът, че е налице спешна необходимост от мярка за защита под формата на заповед за запор, тъй като съществува реална опасност без такава мярка последващото изпълнение на иска на кредитора срещу длъжника да бъде осуетено или значително затруднено. В допълнение, когато кредиторът все още не е получил в държава членка съдебно решение или равностоен акт, който изисква от длъжника изплати сумата по иска на кредитора, последният представя и достатъчно доказателства, за да се увери съдът, че има вероятност искът му срещу длъжника да бъде удовлетворен по същество.

Заслужава да се отбележи, че Регламентът предоставя значителна свобода на действие на компетентните съдилища да преценят дали предпоставките за издаването на заповедта за запор са налице или не.

Защитни механизми за длъжника

Новият регламент въвежда редица защитни механизми в полза на длъжника. Тези мерки са обусловени от евентуалните вреди, които може да претърпи последния в следствие на заповедта за запор, а също така служат като гаранция срещу злонамерени действия на кредитора. При определени обстоятелства кредиторът трябва да предостави допълнителна гаранция с оглед издаване на заповедта за запор.

Кредиторът носи отговорност за всякакви вреди, причинени на длъжника по вина на кредитора от заповедта за запор.

Длъжникът има право да обжалва както издаването на заповедта за запор, така и нейното изпълнение. Във връзка с горното, длъжникът може да иска отмяна или изменение на заповедта за запор. Длъжникът също така може да иска от съда, издал заповедта за запор или от изпълнителния орган на държавата членка по изпълнение да ограничи изпълнението на заповедта за запор или да го прекрати.

В допълнение, длъжникът може да подаде молба за освобождаване на паричните средства по запорираната банкова сметка в замяна на предоставянето на алтернативно обезпечение.

На разположение на кредитора също са предоставени средства за защита, като последният има право да обжалва решението, с което молбата за издаване на запор е отхвърлена.

Европейската заповед за запор на банкови сметки и българския Граждански процесуален кодекс

Съгласно наскорошните изменения и допълнения на Граждански процесуалния кодекс (обн. в ДВ бр. 13 от 07.02.2017), ако молбата за издаване на заповед за запор е подадена преди предявяване на иска, тя се разглежда от компетентния реши спора по същество първоинстанционен съд. Кредиторът може да иска издаване на заповед за запор във всяко положение на делото от съда, пред който делото е висящо, включително и в рамките на касационното производство. В последния случай заповедта се издава от въззивния съд.

Съгласно ГПК компетентни да изпълнят заповедите за запор са съдебните изпълнители.  Съдебните изпълнители също така са компетентни да получат, предадат или връчат заповедта за запор съгласно съответните разпоредби на Регламента.

Новият регламент и банките

Правилата касаещи европейската заповед за запор на банкови сметки се прилагат по отношение на банки, установени в ЕС, а също така и към клонове на банки извън ЕС,  в случаите когато тези клонове са разположени в Съюза.

Банките ще бъдат субект на значителни задължения за предоставяне на информация  съгласно регламента.

При получаване на заповедта за налагане на запор съответната банка я изпълнява веднага или, когато това е предвидено в правото на държавата членка по изпълнение - след указание за изпълнение на заповедта. 

Отчитайки факта, че голям брой от разпоредбите на регламента препращат към националното право на съответната държава –членка, подобно на кредиторите, банките ще следва да съвет относно прилагането на регламента във всяка отделна юрисдикция, в която оперират. В голяма част от случаите банките ще следва да действат на базата на документ, издаден от съд на държава различна от държавата на тяхното установяване.

Банките, които не изпълняват задълженията си съгласно регламента, ще подлежат на санкции, които се определят от правото на държавата членка по изпълнение.

С предоставянето на допълнителна алтернатива на кредиторите новият регламент безспорно ще има положителен принос за събирането на дългове в рамките на Европейския съюз, като по този начин ще подобри функционирането на Европейския единен н пазар. Въпреки това, именно защото европейската заповед за запор на банкови сметки, е алтернатива на съществуващи сходни инструменти по националното право, кредиторите следва да преценяват за всеки конкретен случай дали да прибегнат до използване на новата процедура или да се позоват на съответните мерки, предоставени от националното право на държава-членка.