Публикации


Нова уредба на сумираното изчисляване на работното време

 

 Детайлна законодателна уредба на сумираното изчисляване на работното време на работници и служители се въвежда с последните изменения в Наредбата за работното време, почивките и отпуските („Наредбата“).

Наредбата регламентира т. нар. норма за продължителност на работното време – времето, което следва да отработи един работник или служител в рамките на всеки период на изчисляване на сумираното работно време. Нормата се определя в часове  съобразно с броя работни дни в периода, умножени по дневната продължителност на работното време при подневното му отчитане. Така ако работодател е избрал да отчита отработеното от служителите на период от един месец и в месеца има 20 работни дни, нормата за периода ще бъде 160 часа.

Във връзка с новите правила вече е разрешен еднозначно проблемът с нормата за продължителност на работното време, когато работникът или служителят полага нощен труд (във времето между 22:00 и 06:00 часа). Досега в практиката работодателите избираха дали да заплащат като извънреден труд разликата от превръщането на нощните часове в дневни, или да имат служители, които реално отработват по-малко часове. Нови текстове в Наредбата предвиждат превръщането на нощните часове в дневни да става още преди самото изготвяне на графика за нощните смени на работниците или служителите (в които има 4 или повече от 4 часа нощен труд). Наредбата изрично забранява превръщането на нощните часове в дневни, ако трудовият договор на работника или служителя е сключен за работа само през нощта или когато за работното място е установено намалено работно време.

Наредбата предвижда преизчисляване на нормата за продължителност на работното време, ако в рамките на периода работникът или служителят е ползвал отпуск. В този случай от броя на работните дни за периода се изваждат съответните дни, в които работникът или служителят е следвало по график да бъде на работа, но е използвал отпуск.

Въвеждането на сумирано изчисляване на работното време е право на работодателя и именно върху него Наредбата възлага негативните последици, ако не успее да съобрази натовареността на работника или служителя със съответната норма за продължителност на работното време в периода.

Ако работодателят изготви график за периода, в резултат на който работникът или служителят отработи по-малко часове от нормата си, работодателят дължи заплащане на пълния размер на трудовото възнаграждение. Отново в пълен размер работодателят заплаща трудовото възнаграждение на работници и служители, чиито трудови договори бъдат прекратени преди изтичането на периода, макар да не са отработили всички часове съобразно с графика си. Според изричен текст в Наредбата, горните правила не се прилагат, ако работникът или служителят виновно не се е явявал на работа. Ако пък в края на периода отработените от работника или служителя часове надвишават нормата му за периода, работодателят отчита и заплаща времето вповече като извънреден труд. В този случай отработените нощни часове не се превръщат в дневни, тъй като това вече е било извършено при изготвянето на графика.

Разширява се задължението на работодателя да утвърждава поименни графици за работа за всеки период, в който е установено сумирано изчисляване на работното време. Работниците и служителите, засегнати от графиците, трябва да бъдат запознати с тях от работодателя преди да започнат работа съобразно с тях. При проверка в съответния обект работодателите следва да предоставят на контролните органи документите, от които да е видно, че работниците и служителите са запознати с утвърдения действащ график. Ето защо макар да няма изрично изискване в този смисъл, е препоръчително работодателите писмено да свеждат графиците до знанието на служителите.

Задължението на работодателите да съхраняват графиците за срок от три години след края на периода, за който се отнасят, остава непроменено.

Промените ще влязат в сила на 1 януари 2018 г. Работодателите обаче могат да прилагат и преди тази дата новите детайлни правила, за да разрешат някои от практическите проблеми, които към момента създава работата на служителите при сумирано изчисляване на работното време.