Български и Европейски мерки, свързани с финансовите пазари

23.03.2020

В контекста на всеобхватните мерките за ограничаване на разпространението на COVID-19, съответно за намаляване на негативните икономически последици от същите, Българска народна банка (БНБ) също обяви на 19 март пакет от мерки насочени към банките, върху които упражнява надзор, с оглед на потенциалната икономическа стагнация и очакваните затруднения по обслужването на кредитните задължения.

Пакетът е в размер на 9,3 млрд. лв. и чрез него БНБ цели едновременно да запази устойчивостта и гъвкавостта на банковата система, както и да намали негативните икономически ефекти над нея. За постигането на тези цели, БНБ възнамерява да укрепи индивидуалната банкова ликвидност и капитализация чрез следните мерки:

  • Капитализиране на пълния обем на печалбата в банковата система за 2019 г. равняваща се на 1,6 млрд. лв. – така някои от банките не биха могли да раздадат дивиденти на своите акционери, а ще трябва да реинвестират цялата си печалба;
  • Отмяна на предвидените за 2020 г. и 2021 г. увеличения на антицикличния капиталов буфер с ефект от 0,7 млрд. лв. – т.е. банките ще следва да запазят сегашните нива, без да има нужда да акумулират нов капитал във връзка с натрупването на цикличен системен риск във финансовата система;
  • Увеличаване на ликвидността на банковата система със 7 млрд. лв. чрез намаляване на чуждестранни експозиции на българските банки – това ще доведе до евентуалното преразглеждане от страна на българските банки на техните експозиции в чуждестранна валута в чужбина, включително и на кредитите и депозитите (напр. в банките майки), както и потенциалното прехвърляне на валута съхранявана по техни сметки в чуждестранни банки.

Предполага се, че времетраенето на горните мерки към настоящия момент остава неограничено, но че при подобряване на ситуацията с разпространението на COVID-19 същите може да бъдат облекчени или отменени.

БНБ посочва, че прилага и редица допълнителни мерки за гарантиране безпроблемното функциониране на валутния борд, наличнопаричното обращение, платежните системи и банковия надзор, без да уточнява какви са те.

Важно е да се отбележи, че банковият сектор може да очаква и прилагането на допълнителни мерки, вместо или редом с вече посочените в този пакет от страна на БНБ. Това най-вероятно ще се случи в контекста на координирането на действията между БНБ, останалите банкови надзорници в ЕС и Европейския банков орган (ЕБО) с цел адаптацията и приложението на общоевропейската банкова рамка.

Така например, още на 12 март ЕБО обяви, че е взел решение да отложи до 2021 провеждането на петият подред стрес тест в рамките на ЕС за оценката на негативните въздействията, които едно финансово сътресение би могло да окаже върху състоянието на големите европейски банки. Целта на отлагането е да се позволи на банките да насочат вниманието си към основните си бизнес линии и крайни потребители. Важно е да се отбележи обаче, че за сметка на отлагането ЕБО планира провеждането на допълнителен преглед на прозрачността на банковия сектор в ЕС, с цел да предостави актуална информация относно експозициите на банките спрямо останалите пазарни участници, както и качеството на техните активи.

В допълнение, ЕБО препоръчва на всички национални надзорни органи, в това число и БНБ, да бъдат прагматични и гъвкави в плановете си, като например препоръчва отлагането на всички дейности, които не се считат за съществени, включително и вече планирани проверки и одити, както и облекчаването на някои срокове, свързани с отчетните изисквания на банките. ЕБО също така препоръчва на всички банкови надзорници да се възползват от различните мерки, които вече съществуваща европейска правна рамка  им предоставя в ситуация на икономическа стагнация (напр. свързани с капиталовите буфери).

В унисон с препоръките на ЕБО, Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви, че ще задейства нова временна програма за изкупуването на държавни и корпоративни ценни книжа. Новата програма, наречена „Пандемична програма за спешни покупки“ (ППСП), ще има бюджет от 750 млрд. евро и се очаква да продължи до края на 2020 година. ЕЦБ посочва и че ППСП ще бъде много гъвкава и ще включва всички активи които са били допустими за изкупуване от ЕЦБ и досега, както и някой нови класове, като се облекчават и общите изисквания относно обезпеченията в Евросистемата.

Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) обяви че има сходен подход с този на ЕБО и съответно издаде решение, свързано с очакванията си относно изискванията по Регламент 2015/2365 относно прозрачността при сделките за финансиране с ценни книжа и при повторното използване и съгласно Регламент 600/2014 относно пазарите на финансови инструменти. Така прилагането на отчетните изисквания за вписване на сделките за финансиране с ценни книжа, към кредитните институции, инвестиционните посредници, централните контрагенти и централните депозитари на ценни книжа, както и юридическите образования от трети страни се отлага до 13 юли 2020 г. (вместо 13 април 2020 г. за някой от тях).

Националните надзорни органи – в това число и Комисията за финансов надзор (КФН) – се призовават да не предприемат действия спрямо лицата, които попадат в обхвата на този регламент преди тази дата. ЕОЦКП също така няма да регистрира регистрите за транзакции, давайки им повече време да се справят с настоящата ситуация, а също така и за да могат да посрещнат своите задължения съгласно Регламент 2015/ 2365 в един по-късен етап.

Решението на ЕОЦКП беше публикувано и на страницата на КФН, като българския регулатор посочва, че то има отношение не само към инвестиционните посредници и кредитните институции в България, но и към страните по сделки за финансиране с ценни книжа, а именно страни по:

  1. репо сделки;
  2. предоставяне в заем на ценни книжа или стоки и получаване в заем на ценни книжа или стоки;
  3. сделки за покупка с условие за последваща продажба и сделка за продажба с условие за последващо обратно изкупуване;
  4. маржин заемни сделки.

Към момента КФН не е обявила допълнителни мерки във връзка с извънредното положение, но – с оглед на това, че участва във взимането на решенията на ЕОЦКП – такива може да се очакват при евентуални нови мерки от страна на европейския надзорен орган.

Важно е да се отбележи и че всички Европейски финансови надзорници изразяват своята готовност да преразгледат при нужда вече взетите от тях решения, което неизменно ще окаже влияние и на евентуалните бъдещи мерки от страна на БНБ и КФН.

За повече информация можете да се обърнете към:

адв. Николай Бебов, управляващ съдружник
nikolay.bebov@tbk.bg

адв. Дамян Лешев, мениджър
damyan.leshev@tbk.bg

адв. Кристина Димитрова, правен консултант
kristina.dimitrova@tbk.bg