Възможни действия на БНБ във връзка с пандемията от COVID-19

25.03.2020

В последните седмици пандемията от COVID-19 доведе до невиждани от над 10 години сътресения на световните финансови пазари. Докато за момента реалната икономика носи основната тежест на удара, централните банки и правителства по целия свят предприемат спешни мерки, за да гарантират ликвидност в държавните икономики, да осигурят достъп до финансиране за малкия и среден бизнес и да предотвратят „заразяване“ на финансовия сектор.

В тази обстановка на 19.03.2020 г. Българската народна банка (БНБ) обяви пакет от мерки на стойност 9.3 млрд. лв., който цели запазването на устойчивостта на банковата система и засилване на нейната гъвкавост за намаляване на негативните ефекти от ограниченията, произтичащи от пандемията, за гражданите и  търговските дружества. Приетите мерки основно включват ограничение на разпределянето на печалбата, натрупана в банковата система; запазване на текущото ниво на антицикличния капиталов буфер за банките по отношение на кредитни експозиции в Република България (0,5% от общата сума на тези експозиции) чрез отмяна на предвидените увеличения за 2020 г. (до 1%) и 2021 г. (до 1,5%); разпореждане за намаляване на чуждестранните експозиции на българските банки.

След продължителни обсъждания, президентско вето и спешни промени, на 24.03.2020 г. беше обнародван и първият пакет с мерки срещу пандемията от COVID-19, приет от българския парламент – Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (Закона за извънредното положение).

В очакване на следващите национални мерки за справяне с усложнената хуманитарна и икономическа обстановка настоящият материал обхваща информация за някои от средствата, които са на разположение на Българската народна банка, за да подготви и защити банковия сектор от наближаващите тежки икономическите сътресения, които вероятно предстоят за българската и световната икономика.

Мерки, насочени към банките в България

Първият вид мерки, които БНБ би могла да предприеме, са насочени към самите банки – чрез действия, насочени към облекчаване на изисквания за собствен капитал и ликвидност. Към тази група могат да се причислят и мерките, обявени от централната банка на 19.03.2020 г.

Чрез обявеното капитализиране на печалбите и намаление на чуждестранните експозиции на банките, БНБ цели да създаде допълнителна левова ликвидност, която да бъде използвана от банките в условия на намалени парични потоци, породени напр. от увеличаване на процента на неизправните платци по кредити в следствие от въведените в страната антиепидемиологични мерки и от ограничаването на негативните последици за длъжниците при забава по кредитните им задължения. Отмяната на планираните за 2020 г. и 2021 г. увеличения на нивото на антицикличния буфер по отношение на рискови експозиции в България, от друга страна, има за цел да отнеме от напрежението върху капиталовата основа на банките, което би се създало от комбинацията на нарастването на размера на този буфер и едно бъдещо увеличение на рисковото тегло на експозиции, включени при неговото изчисление.

В следваща стъпка БНБ би могла да намали текущия размер и на други капиталови буфери, приложими за банките в България. Съгласно Наредба № 8 на БНБ, най-относимите от тях включват:

  • предпазен капиталов буфер (2,5% от общата сума на общата рискова експозиция);
  • антицикличен капиталов буфер (0,5% от общата сума на кредитните рискови експозиции за експозиции в България);
  • буфер за друга системно значима институция (между 0,5% и 1% от общата стойност на рисковата експозиция на деветте най-големи банки в България);
  • буфер за нецикличен системен риск (3% от рисково претеглените експозиции в България).

Предвид очертаващата се промяна в икономическия цикъл, не е изключено и намаление на нивото на антицикличния капиталов буфер до 0%, с цел стимулиране на банките за кредитиране на реалната икономика. Намаляването на нивата на капиталовите буфери би спомогнало и за да се избегне масово неизпълнение на комбинираните изисквания за буфер, породено от внезапно покачване на рисковите тегла на експозиции на банките към техни клиенти и контрагенти, страдащи под ефектите на извънредното положение. По този начин би се намалило напрежението върху банките да предприемат спешни мерки за подобряване на капиталовата си база, като им се предостави допълнително време за подготовка и организация на следващите стъпки, извън кратките срокове на спешната процедура за съхраняване на капитала, предвидена в чл. 17 от Наредба № 8.

В допълнение, с продължаване на ограниченията във функционирането на цели сектори на икономиката в близките седмици може да се очаква засилено теглене на спестявания от вложители в банките. Това на свой ред ще увеличи размера на изходящите парични потоци от банките и е вероятно да породи необходимост за банките да използват активи, включени в ликвидните им резерви. Тези резерви включват най-вече задължителните минимални резерви, поддържани от банките в БНБ съгласно Наредба № 21, и т.нар. ликвидно покритие съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2015/61, което е съставено от ликвидни активи и има за цел да осигури необходимата ликвидност на дадена банка за покриване на задълженията ѝ в 30-дневен период на стрес. В подобна ситуация, БНБ може да прибегне до надзорните си правомощия, за да облекчи първоначалния удар върху банковата система, напр. като се откаже от начисляваните лихви при прекомерно използване на активи, включени в задължителните минимални резерви, или като се възползва от правомощията си за облекчаване на задълженията на банките, свързани с намаление на ликвидното покритие.

Облекчаване на текущи задължения

Налагането на различни ограничения в придвижването във връзка с извънредното положение в страната, въвеждане на засилени санитарно-хигиенни мерки, промени в работното време, както и създаването на условия за работа от разстояние за голяма част от служителите в някои банки, водят до натрупването на допълнителен стрес върху организацията на работния процес и поддържането на критични функции в банковия сектор. Тези фактори, съчетани с възможността за ликвиден натиск в резултат от намалени входящи и увеличени изходящи парични потоци, могат да лишат редица банки от необходимите ресурси за изпълнение на текущи им задължения, напр. по събиране и докладване на различни данни за сделки и операции, извършвани от тях и техни клиенти. Реорганизацията на работния процес би могла утежни и текущия надзор от страна на БНБ, поради затрудняване на извършването на проверки на място или осигуряването на достъп до определени видове информация.

В тази връзка БНБ може (ако вече не го е направила) да отложи или удължи по подходящ начин сроковете за предоставяне на определени видове отчетност, които не са от критично значение за функционирането на банковата система, като отчетността за възнагражденията в банките съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 или статистическата информация по Наредби № 27 и № 17 на БНБ. Алтернативно, централната банка би могла да сигнализира, че неспазване на нормативните срокове за изпълнение на подобни задължения няма да бъде преследвано и санкционирано. Възможно в създалата се ситуация, също така, е спирането на текущи и отлагането на планирани проверки, извършвани в рамките на текущия надзор на БНБ. Всичко това би съответствало на надзорния подход, препоръчан от Европейския банков орган (ЕБО) в свое съобщение от 12.03.2020 г. Във връзка с пандемията от COVID-19 ЕБО вече обяви, че отлага за 2021 г. планираният за тази година мащабен стрес тест на 51 банки от Европейски съюз, сред които попадат и банките майки на трите най-големи български институции – италианската UniCredit S.p.A., унгарската OTP Bank Nyrt. и белгийската KBC Groupe.

Предоставяне на ликвидност

От интерес е също така доколко БНБ има мандат да предоставя ликвидност на българската икономика по примера на мултимилиардните програми за изкупуване на дългови инструменти на Европейската централна банка, Федералния резерв на САЩ и редица други централни банки.

Тук следва да се отбележи, че съгласно действащото законодателство способността на Българската народна банка да действа като кредитор от последна инстанция за български банки в ликвидна криза е силно ограничена. По-специално, съгласно Закона за Българската народна банка (ЗБНБ) БНБ може да предоставя кредити единствено на платежоспособни банки при възникване на ликвиден риск, засягащ стабилността на банковата система. Тези кредити следва да бъдат в левове, за срок не по-дълъг от 3 месеца и да бъдат напълно обезпечени със залог на злато, чуждестранна валута (евро, щатски долар или швейцарски франк) или други бързо ликвидни активи, определени в Наредба № 6 на БНБ, като държавни ценни книжа, емитирани от водещи икономики. В допълнение на правните ограничения е налице и ограничение на размера, до който централната банка може да кредитира банковата система. Наредба № 6 обвързва този размер с наличните средства по депозита на управление „Банково“ на БНБ при управление „Емисионно“, които към 28.02.2020 г. са в размер на 6.45 млрд. лв. Всички тези ограничения навярно са и причината подобни кредити да не са отпускани от влизане в сила на ЗБНБ през 1997 г.

Извън контекста на кризисното финансиране, приложимото законодателство оставя значителна несигурност относно това, доколко БНБ може да заеме активна роля на местния финансов пазар като влива пари в икономиката, напр. чрез сключване на репо сделки с местни банки или покупка на дългови инструменти, емитирани от български емитенти. Така, например, чл. 31, ал. 2 от ЗБНБ ограничава ценните книжа, в които БНБ може да инвестира своите международни валутни резерви до ликвидни дългови инструменти с висок кредитен рейтинг, емитирани от чужди държави, централни банки, други чуждестранни финансови институции или международни финансови организации. В същото време са налице аргументи, че принципната забрана за кредитиране на български банки съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗБНБ би могла да се разпростре и върху други форми на финансиране, като репо-сделките или записването на дългови инструменти, издадени от българска банка.

Поради това, приложимото законодателство не създава предпоставки за предоставяне от страна на БНБ на директна ликвидна подкрепа под формата на инвестиционни програми, като тези, обявени от други централни банки.

Обявяване на банкова или лихвена ваканция

На последно място, следва да се обсъди дали БНБ има правомощието да разпореди мораториум върху изплащането на кредити или лихви по кредити (т.нар. „банкова“, съответно „лихвена ваканция“) по подобие на други централни банки и правителства в Европа. Тази противоречива мярка, която наскоро беше неофициално отхвърлена от българското правителство, има за цел да създаде облекчение за длъжниците по договори за кредит (преди всичко физически лица и малки и средни търговци), чиято възможност да генерират приходи и да обслужват своите задължения е силно ограничена от въведените в България антиепидемични мерки.

При липса на конкретно правомощие за разпореждането на банкова ваканция в приложимото законодателство, отговорът на този въпрос би следвало да се търси в общия мандат на централната банка да регулира и осъществява надзор върху дейността на банките в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите (чл. 2, ал. 6 от ЗБНБ). Макар и често даден кредитополучател да е и депозант в банката, предоставила му кредит, то неговите интереси като длъжник по договора за кредит и кредитор по банковия депозит не се припокриват. Докато в качеството си на длъжник, кредитополучателят има интерес да не плаща своите задължения, то като кредитор той е зависим от ликвидността на своята банка, за да може да получи достъп до спестяванията си. Налагането както на банкова, така и на лихвена ваканция би лишило банките от един от основните им източници на приходи, поради което тази мярка подкопава стабилността на банковата система и създава дисбаланс, който в комбинация с масово теглене на депозити, би могъл да доведе до сериозни ликвидни сътресения у засегнатите банки. Затова и евентуално решение за налагане на мораториум върху плащанията по кредити би трябвало да дойде не от банковия регулатор, а от законодателя.

Поради това, може би не е случайно, че докато течеше обществената дискусия относно въвеждането на банкова ваканция, БНБ обяви своя пакет от извънредни мерки, насочени към повишаване на банковата ликвидност, и призова за „въздържане от предложения за административни и законодателни решения, които могат да имат разрушително въздействие върху финансовата система на държавата“.

В тази връзка е интересно, че в свое прессъобщение от 25.03.2020 г. БНБ намекна, че в близките дни предстои да вземе решение дали да бъдат наложени мораториуми за плащанията по банкови кредити и как последиците за банките от тях да бъдат третирани от гледна точка на надзора. Съобщението на БНБ изглежда е част от по-широка инициатива, ръководена от ЕБО и насочена към даване на координиран общоевропейски отговор на кризата, причинена от COVID-19. В рамките на тази инициатива предстои ЕБО да даде конкретни насоки по определи въпроси, свързани с въвеждането на банкови ваканции в страните членки на Европейския съюз, като пруденциалното и счетоводно третиране на експозициите, просрочени в резултат от мораториум върху плащанията, и методите за отчитане в банковите баланси на кредитни задължения, които са били разсрочени или преструктурирани в резултат от извънредната ситуация.

С приемане на чл. 6 от Закона за извънредното положение фокусът върху дискусията за налагане на мораториум върху изплащането на лихви и главници по кредити беше изместен. Предвидената в разпоредбата възможност за кредитополучателите да не извършват плащания по своите кредити без да трябва да се притесняват от негативните последици при забава, като начисляването договорена или законна наказателна лихва или възможността за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, създаде свой специфичен проблем.

По-специално, посочената разпоредба създава стимул за всички длъжници – платежоспособни и с финансови затруднения – да вземат „ваканция“ от заплащане на своите кредитни задължения, което създава условия за нарастване на броя на просрочените кредити в портфейла на търговските банки през идните месеци. В случай че това просрочие продължи повече от 90 дни, то се поставя въпросът дали експозицията към даден кредитополучател следва да се квалифицира като необслужвана за целите на чл. 178 от Регламент (ЕС) 575/2013, в резултат на което тя да увеличи допълнително теглото си върху собствения капитал на банката кредитор и така да ускори абсорбирането на резервите, предоставени от поддържаните капиталови буфери.

От една страна е признато, че когато погасяването на дадено задължение е спряно заради закон, който позволява това, (както при същинска „банкова ваканция“) то не е налице неизпълнение за целите на оценката на кредитните експозиции. В същото време, обаче, чл. 6 от Закона за извънредното положение не спира изпълнението на дадено кредитно задължение, а просто създава възможност за – добросъвестния или недобросъвестния – кредитополучател да спре негово изпълнение, без да носи договорните или законови санкции за поведението си. В крайна сметка, макар и различно по своята правна техника, чл. 6 от Закона за извънредното положение създава близък правен резултат до този на законовото спиране на изпълнението на кредитни задължения. Поради това е налице силен аргумент да се приеме, че просрочените задължения по кредити в резултат от приложението на тази разпоредба, не следва да се третират като „необслужвани“ за целите на пруденциалния надзор.

С оглед на горното и с цел да се предотврати масовото преквалифициране на просрочени кредитни експозиции в резултат от приложението на извънредното законодателство, БНБ, в рамките на законовите си правомощия, би могла да внесе яснота относно пруденциалното третиране на просроченото изпълнение на банкови кредити. Това би допринесло за създаването на допълнителна стабилност в българската банкова система и би подпомогнало за справянето с по-дългосрочните последици от настоящите хуманитарни и икономически сътресения. Предвид последните сигнали, изпратени от централната банка и ЕБО, банковият сектор може да получи необходимата яснота още в следващите дни.

За повече информация можете да се обърнете към:

адв. Николай Бебов, управляващ съдружник
nikolay.bebov@tbk.bg

адв. Дамян Лешев, мениджър
damyan.leshev@tbk.bg

Петър Иванов, Правен консултант
petar.ivanov@tbk.bg