Доклад за конвергенция 2020 и ERM II

16.06.2020

На 10.06.2020г. Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) публикуваха дългоочаквания Доклад за конвергенцията за 2020г. (Доклад 2020г.), чрез който се докладва на Съвета на ЕС относно постигнатия напредък на държавите членки, които не са част от Еврозоната, в изпълнението на техните задължения във връзка с икономическия и паричен съюз (т.е. с присъединяването им към единната валута).

Докладите за конвергенция са част от редовния преглед, извършван от страна на ЕЦБ и ЕК във връзка с икономическия и паричен съюз, който – съгласно чл. 140 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) – следва да се извършва най-малко на всеки две години или при искане на държава членка, която не е част от Еврозоната, тъй като в този случай въпросният Доклад за конвергенция на страната формира част от базата, на която се взема решение за нейното присъединяване към единната валута (напр. Доклада за конвергенция на Латвия от 2013г., който беше изготвен преди присъединяването на страната към Еврозоната).

Самият Доклад 2020г. обхваща седем от общо осемте държави членки на ЕС, които не са част от Еврозоната – България, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция. Дания се ползва от специални дерогации, съгласно които няма задължение да приема еврото и следователно не подлежи на преглед. Прегледът се състои в оценка на:

1) Степента на постигане на устойчива икономическа конвергенция съгласно четирите критерия на чл. 140 ДФЕС свързани с:

а. ценовата стабилност, като размерът на инфлацията може да надвишава с до 1.5 процента тази на трите държави членки от Еврозоната с най-добри показатели;

б. стабилните и устойчиви публични финанси, като държавният дефицит не може да бъде по-висок от 3 процента от БВП и държавният дълг не може да е повече от 60 процента от БВП;

в. стабилността на валутните курсове, като страната – кандидат за Еврозоната следва да участва във валутния механизъм (ERM II) в продължение на поне 2 години през който период да няма нито сериозни отклонения от централния ERM II курс, нито девалвиране на двустранния централен курс на въпросната валута спрямо еврото; и

г. дългосрочния лихвен процент, който следва да бъде с до 2 процента по-висок от този на трите държави членки с най-добри показатели.

2) Съответствието на националното законодателство с ДФЕС, Договора за Европейския съюз и Уставите на Европейската система на централните банки и на ЕЦБ и изпълнението на законовите изисквания във връзка с превръщането на съответната централна банка на държавата членка в неразделна част от Евросистемата.

Следва да се отбележи, че нито една от седемте държави членки, включени в Доклад 2020 г., не покрива абсолютно всички критерии за конвергенция. Логично, нито една от страните не покрива критерии 1.в. за членство в ERM II, тъй като към днешна дата само Дания участва в ERM II, без да е държава член на Еврозоната. От друга страна, всички кандидатки освен Румъния покриват изискванията, свързани с публичните финанси (1.б.) и дългосрочните лихвени проценти (1.г.).

Във връзка със стабилните публични финанси (1.б.) и ценовата стабилност (1.а.), обаче се наблюдават и първите негативни ефекти на COVID-19 пандемията. Доклад 2020г. отбелязва относно България, че докато според оценката от 2018г. страната ни покриваше изискванията за ценова стабилност с инфлация от 1.4 процента, това вече не е така към Април 2020г., т.е. официално България вече не покрива критерии 1.а. с инфлация от 2.6 процента. Редно е да се уточни обаче, че пълният ефект на COVID-19 пандемията върху икономическа конвергенция ще може да се оцени едва с публикуването на следващия доклад, защото настоящият покрива периодa до 23.04.2020г.

Друг елемент от оценката, на който България не отговаря, е този, свързан със съответствието на българското законодателство с европейската правна рамка и изискванията за Евросистемата (критерии 2). Доклад 2020г. – както и предходните – отбелязва, че националната ни правна рамка не покрива всички изисквания, свързани с ефикасното изпълнение на задачи относно Евросистемата, с независимостта на централната банка и със забраната за парично финансиране по смисъла на чл. 123 ДФЕС относно предоставянето на овърдрафт или други видове кредитни улеснения от БНБ или ЕЦБ в полза на органите на ЕС или на българските национални, регионални или местни органи на публичната власт.

В тази насока Доклад 2020г. посочва, че основните слабости на българското законодателство са свързани с основанията за освобождаване на членове на Управителния съвет на Българската народна банка (БНБ) на основание установен конфликт на интереси с влязъл в сила правен акт съгласно Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ), тъй като такова основание за освобождаване не е предвидено в европейската правна рамка. Също така се отбелязва и че Закона за БНБ (ЗБНБ) предвижда съдебен контрол само над решенията за освобождаване на управителя на БНБ, но не и над решенията за освобождаване на  другите членове на управителния съвет на БНБ  свързани с изпълнение на задачите на Европейска система на централните банки, което според ЕК и ЕЦБ намалява правната сигурност.

Доклад 2020г. взема предвид и особеностите на валутния борд в България и забраната на БНБ да предоставя кредити на банки (с някои изключения). В тази насока се отбелязва, че ЗБНБ следва да се измени в частта постановяваща, че БНБ не може да предоставя кредити и гаранции под каквато и да е форма на Министерски съвет, на общините, на други държавни институции, организации и др., нито да закупува пряко дългови инструменти от горепосочените, като препратките в чл. 45 ал. 3 към първичен и вторичен пазар, свързани със закупването на дългови инструменти емитирани от българската държава, общините и организациите и предприятията от публичния сектор следва да се премахнат, защото съгласно чл. 123 ДФЕС покупката на такива инструменти на вторичния пазар е допустима, доколкото не се използва за заобикаляне целите на самата уредба на ДФЕС. Доклад 2020г. посочва и редица други изменения, които следва да се въведат в ЗБНБ, основно свързани с правомощията на ЕЦБ в областта на паричната политика, платежните системи и др.

Независимо от това, че България не изпълнява всички свои задължения във връзка с постигането на икономическия и паричен съюз, е важно да се отбележи, че това не би трябвало да даде пряко отражение върху присъединяването на страната ни към ERM II. Въпреки това присъединяване и участието в ERM II е част от самите критерии (1.в.) и като такова следва също да се изпълни, като Доклад 2020г. посочва, че ЕЦБ и ЕК следят изпълнението на редицата ангажименти поети от България в тази насока – за повече информация вижте нашата публикация по темата тук. В този контекст България следва да бъде част от ERM II поне 2г., през които да покрива и съответните критерии, което на практика означава, че макар и желателно, не е задължително покриването на всички други конвергенционни критерии преди присъединяването към ERM II.

За повече информация можете да се обърнете към:

адв. Кристина Димитрова, правен консултант
kristina.dimitrova@tbk.bg

адв. Николай Бебов, управляващ съдружник
nikolay.bebov@tbk.bg