Европейският банков орган публикува насоки за въвеждането на кредитни ваканции и третирането на ефектите от тях

04.04.2020

Късно в четвъртък (02.04.2020 г.) Европейският банков орган (ЕБО) публикува своите Насоки относно законодателните и частните мораториуми върху плащания по кредити във връзка с COVID-19 (Насоките).  Насоките, чието изготвяне беше обявено от ЕБО още на 25.03.2020 г., имат за цел да създадат еднакви условия за прилагането на мораториуми по изплащането на кредитни задължения в рамките на Европейския съюз.

Още преди да е изготвен техният официални превод, на 03.04.2020 г., Управителният съвет на Българската народна банка (БНБ) прие решение, че възнамерява да спазва Насоките, за което от централната банка са уведомили ЕБО. В същото прессъобщение, БНБ съобщи, че е изискала от търговските банки да предложат за утвърждаване в срок до 5 работни дни единен проект на правила за частен мораториум върху плащанията по банкови кредити във връзка със ситуацията с COVID-19. Изготвените от банките правила, след одобрението им от БНБ, ще имат за цел да предоставят за периода на тяхното действие гъвкавост на банките да предлагат на техните клиенти облекчения по плащания по банкови кредити, а детайли за облекченията за граждани и фирми ще бъдат оповестени с публикуването на правилата за частния мораториум.

По този начин, БНБ премахна нуждата от нарочно законодателно решение относно въвеждането на кредитна ваканция в България и взе страна в тази първоначално затихнала, но впоследствие отново разгоряла се дискусия, посочвайки, че мораториумите върху плащания по банкови кредити могат да бъдат ефективен инструмент при краткосрочни ликвидни затруднения на клиентите на банките, предизвикани от въведени в страната ограниченията и антикризисните мерки за справяне с пандемията от COVID-19.

В същото време БНБ подчертава, че приемането на подобен мораториум може да се отрази неблагоприятно върху кредитните институции, доколкото при съществуващата регулаторна рамка отложените или прекратени плащания по отпуснати кредити водят до допълнителни разходи и капиталови изисквания в банките.

Проблемът за банките

Тук следва да се припомни, че съгласно чл. 178 от Регламент (ЕС) № 575/2013 дадено кредитно задължение следва да се квалифицира като „необслужвано“ или „в неизпълнение“, когато е изпълнено поне едно от следните две условия:

  • дадена банка счита, че е малко вероятно длъжникът да изплати изцяло своите кредитни задължения към нея без да се предприемат действия от нейна страна, като реализиране на обезпечение (т.нар. „вероятно настъпване на неплащане“), като важен индикатор за това е принудителното преструктуриране на кредитно задължение; и/или
  • длъжникът е в просрочие от повече от 90 дни по съществена част от кредитното си задължение към институцията (т.нар. „просрочие“).

В тази връзка всяко кредитно задължение, което бъде преструктурирано в резултат от въведена кредитна ваканция, би индикирало вероятното настъпване на неплащане на длъжника, а неплащането на погасителни вноски по кредит в рамките на наложения мораториум би могло да доведе до настъпването на просрочие. Това създава условия за лавинообразна преквалификация на кредитни експозиции от обслужвани в „лоши“.

Така се стига и до основния проблем за банковия сектор – изискванията на приложимата банкова регулация за извършване на определени приспадания от базовия собствен капитал от първи ред на банките в зависимост от размера на техните необезпечени необслужвани експозиции, съответно за изчисляване на по-високи рискови тегла на експозиции в неизпълнение в сравнение с редовно обслужваните такива. Всяко от тези изисквания намалява съотношението на собствения капитал на дадена банка към нейната обща рискова експозиция и по този начин може да породи нужда от допълнителната ѝ капитализация – нелека задача в настоящата обстановка.

Решението, предложено в Насоките

Отчитайки извънредния характер на ситуацията, развиваща се около продължаващото разпространение на COVID-19 в световен мащаб, Насоките търсят да намалят въздействието от кризисното разсрочване или отлагане на плащанията по кредитни задължения върху банковите баланси, като определят условия, при които налагането на – законова или пазарна (частна) – кредитна ваканция не следва да водят до необосновано покачване на количеството необслужвани кредити.

На първо място Насоките дават дефиниция за мораториум, при която трябва да са изпълнени едновременно следните условия:

  • мораториумът се основава на приложимото национално законодателство (законодателен мораториум) или на незаконодателна, секторна инициатива за облекчаване на плащания, договорена или координирана в рамките на банковата индустрия или съществена част от нея, включително в сътрудничество с публичните органи, така че участието в инициативата да е свободно и участващите кредитни институции да предприемат подобни мерки за облекчаване на плащанията (незаконодателен мораториум);
  • мораториумът се прилага по отношение на широка група длъжници предварително определена въз основа на критерии, които позволяват на длъжник да се възползва от условията на мораториума без оценка на неговата кредитоспособност (напр. клас експозиция, отрасъл, продуктова гама или географско местоположение).Обхватът на мораториума може да бъде ограничен само до длъжници, които обслужват задълженията си и които не са изпитвали затруднения с изплащането им преди прилагането на мораториума, но не трябва да се ограничават само до длъжници, които са изпитвали финансови затруднения преди начало на пандемията от COVID-19;
  • мораториумът предвижда единствено промени в схемата на изплащане на задължението (чрез спиране, отлагане или намаляване на плащанията на главница, лихви или вноски) за предварително определен период от време, като не трябва да се променят други условия на кредитите, като лихвения процент, извън промени в резултат от промяна на нивото на плаващия компонент по плаваща лихва или такива с цел да бъдат неутрализирани икономическите последици от преструктурирането на задължението;
  • мораториумът предлага еднакви условия за промените в схемите на изплащане на всички обхванати кредитни задължения, дори когато мораториумът не е задължителен, а се прилага след кандидатстване;
  • мораториумът не се прилага за нови договори за заем, предоставени след датата на обявяване на мораториума, с изключение на задължения по револвиращи кредити или усвоявания по вече отпуснати кредитни линии; и
  • мораториумът е въведен в отговор на пандемията от COVID-19 и е приложен преди 30.06.2020 г., като този срок може да бъде преразгледан от ЕБО в зависимост от развитието на ситуация, свързана с пандемията.

Когато даден мораториум отговаря на посочените изисквания, а при частен мораториум и след координация с компетентния надзорен орган, участващите банки ще могат да продължат да се възползват от досегашното капиталово третиране на кредити, плащанията по които ще бъдат отложени или разсрочени при условията на кредитната ваканция.

По-специално, кризисното преструктуриране на кредити няма да бъде индикатор за наличие на „вероятно настъпване на неплащане“ по даден кредит, а „просрочването“ на плащания ще се преценява и изчислява въз основа на променените условия по даден кредит в резултат от неговото преструктуриране, без да се отчита срока на неплащане в резултат от кредитния мораториум.

Незасегнато от Насоките остава задължението на банките да следят финансовата стабилност на своите кредитополучатели и да преценяват въз основа на критериите в приложимото законодателство във всеки отделен случай дали длъжникът по дадена експозиция е изпаднал в неизпълнение по причини, които са различни от прилагането на мораториума.

На последно място Насоките въвеждат задължение за банките да събират и поддържат по лесно достъпен начин следната информация:

  • ясна идентификация на експозициите или длъжниците, на които е предложен мораториум;
  • ясна идентификация на експозициите или длъжниците, по отношение на които е приложен мораториум;
  • размерът на сумите, чието плащане е спряно, отложено или намалено поради прилагане на мораториума;
  • всяка икономическа загуба в резултат на прилагането на мораториума върху отделните експозиции и свързаните с тях загуби от обезценка.

Оставащи въпроси

Насоките създават необходима яснота за пруденциалното третиране от страна на българските банките на кредитните облекчения, които предстои да бъдат предоставени на техните клиенти след въвеждане на обявения от БНБ частен мораториум. Докато очакваме оповестяването на конкретните параметри на този мораториум, остават няколко въпроси, чието решение може да се окаже важно както за финансовия сектор, така и за кредитните длъжници.

Един от тези въпроси е пруденциалното третиране на кредитните облекчения, отпуснати по инициатива на някои българските банки преди официалното обявяване на плановете за въвеждане на частен мораториум. ЕБО подчертава изрично, че привилегията при прилагане на дефиницията за експозиция в неизпълнение следва да се прилага само по отношение на действия в рамките на всеобхватен кредитен мораториум, като самоинициативни действия на отделни банки не следва да се ползват от тях. В тази връзка за банките показали отрано разбиране към свои кредитополучатели, засегнати от кризата COVID-19, би било от полза, ако частният мораториум, предложен от Асоциацията на банките в България, се ориентира по някои от вече прилаганите в практиката схеми за преструктуриране на задължения и ако кредитната ваканция влезе в сила със задна дата – напр. от датата на влизане в сила на антиепидемиологичните мерки в България. Подобна мярка не е забранена от Насоките и би помогнала за по-облекчено и по-справедливо отчитане на кредитните експозиции от страна на подобни институции. Неофициално вече бяха дадени сигнали в тази посока.

Характерът на очертаващият се мораториум като частна инициатива на банковия сектор оставя отворени въпроси и по отношение на друга важна група кредитори – небанковите финансови институции, отпускащи потребителски и стокови кредити. Популярността на този вид краткосрочно финансиране сред българските потребители очертава ясна нужда за разширяване на мораториума и върху този пазарен сегмент. Във всеки случай подобен ход би бил в съзвучие с основната цел на обявената кредитна ваканция – да се защитят интересите на потребителите и малкия и среден бизнес. От друга страна, преференциалното третиране на кредитните експозиции по тези кредити би било от полза и за самите финансовите институции, предвид факта, че тяхната ликвидност до голяма степен разчита на приходите от погасителни вноски, а с въвеждане на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение бяха създадени условия за отлагане на плащанията по тях без санкция за забава. Възможен отговор на този проблем, би било възприемането на предложения от банките подход от страна на значими пазарни участници в сферата на потребителското кредитиране или на тяхна секторна организация в лицето например на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране.

В близките дни очакваме публикуването на конкретните планове за въвеждане на частен кредитен мораториум в страната, а с това и създаването на условия за облекчаване на финансовите измерения на кризата, причинена от COVID-19. Остава да се види как този мораториум ще бъде приложен на практика и как финансовият сектор ще отговори на евентуалните въпроси и проблеми, възникнали при неговото приложение.

За повече информация можете да се обърнете към:

адв. Николай Бебов, управляващ съдружник
nikolay.bebov@tbk.bg

адв. Дамян Лешев, мениджър
damyan.leshev@tbk.bg

Петър Иванов, правен консултант
petar.ivanov@tbk.bg