Какво могат да предприемат работодателите според Закона за извънредното положение?

23.03.2020

С приетия Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народно събрание („Законът“) влизат в сила и промени в Кодекса на труда. С тях се облекчават някои предвидени понастоящем процедури, за да могат работодателите бързо да адаптират дейността си с оглед овладяването на разпространението на COVID-19. Промените ще влязат в сила след обнародването на Закона в „Държавен вестник“ тази седмица.

 Предложеният закон предоставя възможност на работодателите едностранно да въведат работа от разстояние („хоум офис“) за своите служители. Това опростява стандартната процедура в Кодекса на труда, при която е необходимо подписването на допълнително споразумение към трудовите договори, съответно получаването на съгласие на служителите. С влизането в сила на закона работодателите ще могат с издаването на заповед и без допълнителни срещи със служителите си едностранно да определят, че всички (или някои от тях) за определен период от време ще работят от вкъщи.

Законът разширява правомощията на работодателите за използване на алтернативни възможности с цел облекчаване на бизнеса и съпътстващите разходи при ограничена производителност във времето на извънредно положение.

Въвеждането на непълно работно време сега няма да изисква консултации с представителите на работниците и служителите. За времето на действащото извънредно положение то ще се извършва едностранно от работодателя с писмена заповед.Отпада и ограничението, че въвеждането на непълно работно време може да бъде за период само от три месеца в рамките на една календарна година.

Предвидени са две нови хипотези, при които работодателят може едностранно да предостави платен отпуск на служителите във време на обявено извънредно положение:

  • Ако работодателят продължава дейността си и е използвал възможността да въведе работа от разстояние, може да наложи на служителите си ползването на до половината от платения им годишен отпуск. При липса на друго тълкуване в закона, следва да се разбира половината от общия размер на платения отпуск по съответния трудов договор (тоест в общия случай до 10 работни дни), а не половината от останалия неизползван отпуск на служителя;
  • Ако работодателят преустанови дейността си по свое решение или след заповед на държавен орган, служителите могат да бъдат задължение да използват целия си оставащ платен годишен отпуск.

Продължава да действа забраната работодателят едностранно да предоставя неплатен отпуск на служителите.

Създава се нова категория защитени служители, на които работодателят няма право да откаже ползването на поискан отпуск – платен или неплатен – във време на обявено извънредно положение. Това правило ще се отнася до бременни служителки и служителки в напреднал стадий на ин-витро лечение; самотни родители на деца до 12 години или на деца с увреждания; непълнолетни служители; служители с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто; трудоустроени служители; служители, страдащи от определени заболявания (като диабет, исхемична болест и др.).

В Закона не намери място обсъжданата изрична забрана да се извършват обучения и командировки в страната и чужбина. Така командировките остават позволени, като обаче следва работодателите да съобразяват рисковете при такива пътувания, както и въведените рестрикции в България и в останалите държави.

Във времето, в което работодателят е преустановил дейността си, той дължи заплащане на брутното възнаграждение на служителите. Това ще се прилага както при преустановяване на дейността по решение на работодателя, така и след нареждане от държавен орган (както е в момента въведена забрана за осъществяване на дейност от ресторанти, молове и др.).

За подпомагане на засегнатите лица Законът предвижда изплащане на помощ от 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. на служителите, застрашени от съкращаване. Сумата ще се изплаща по банков път на работодателя, който пък ще има задължението да изплати пълния размер на трудовото възнаграждение на служителите си. Тази мярка ще действа за срока на извънредното положение, но за  не по-дълъг от 3 месеца, като конкретни правила за прилагането й ще определи Министерски съвет.

Предвидените със Закона възможности ще се прилагат до отмяната на извънредното положение в Република България с решение на Народно събрание.

За повече информация можете да се обърнете към:

адв. Иля Комаревски, съдружник
Ilya.Komarevski@tbk.bg

адв. Милеслава Богданова-Мишева, старши правен консултант
Mileslava.Bogdanova@tbk.bg