Компенсиране с премии на производителите на електрическа енергия от ВЕИ

Автор: Александър Александров

Август/септември 2018 г., сп. Ютилитис

На 8 май 2018 г. бяха обнародвани съществени промени в Закона за енергетиката (ЗЕ), които засягат производителите на електрическа енергия (ел. енергия) от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Досегашният механизъм за стимулиране производството на ел. енергия от ВЕИ, основан на задължително изкупуване на енергията по преференциални цени, е заменен с механизъм за стимулиране чрез компенсиране с премии[1].

Новият механизъм предвижда и участието на нов субект в отношенията – Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС). Той изплаща премии на производителите на ел. енергия от ВЕИ. Участието на обществения доставчик, съответно на крайните снабдители, като купувачи по досегашните договори за задължително изкупуване по преференциални цени, се преустановява най-късно от 1 януари 2019 г.

Как функционира механизмът за компенсиране с премии?

При този механизъм цялото произведено от ВЕИ количество ел. енергия се продава на борсовия пазар (в случая БНЕБ[2]). За определена част от това количество (т.нар. „нетно специфично производство[3]“) производителят получава премия в размер и при условия, които ще бъдат изяснени по-долу в изложението. Считано от влизане в сила на договора за компенсиране с премии между съответния производител и ФСЕС се прекратяват договорите за изкупуване на ел. енергия по преференциални цени между същия производител и обществения доставчик, съответно крайния снабдител.

За да получи премия производителят на ел. енергия от ВЕИ трябва да е изпълнил следните условия:

  • да е сключил сделка/и за продажба на произведената от него енергия по свободно договорени цени на организиран борсов пазар (БНЕБ) или на балансиращ пазар чрез координатор на балансираща група[4];
  • да е сключил договор за компенсиране с премии с ФСЕС (такъв договор се сключва най-късно до 31 октомври 2018 г. и влиза в сила не по-късно от 1 януари 2019 г.);
  • да е подал до ФСЕС заявление за получаване на премия по образец;
  • да е получил гаранции за произход на количеството ел. енергия, произведено от неговата инсталация, и да е прехвърлил тези гаранции на ФСЕС;
  • да няма ликвидни и изискуеми задължения към ФСЕС към датата на изплащане на премията;
  • да е представил на ФСЕС разходооправдателен документ съгласно изискванията на приложимото законодателство.

За кои производители на ел. енергия от ВЕИ се прилага компенсирането с премии?

Компенсирането с премии се прилага за всички производители на ел. енергия от ВЕИ с обща инсталирана мощност 4 MW и над 4 MW, за които са определени преференциални цени с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията) и които са сключили договор за задължително изкупуване на електрическата енергия по преференциални цени с обществения доставчик, респ. с крайните снабдители (в зависимост от нивото на напрежение на електрическата мрежа, към която са присъединени).

Как се определя премията за компенсиране на производители на ел. енергия от ВЕИ?

Премията се определя от КЕВР в лева за мегаватчас (лв./MWh). Тя се изчислява като разлика между определената за съответната инсталация (енергиен обект) преференциална цена и определената за този период прогнозна пазарна цена за електрическа енергия, произведена от ВЕИ, в зависимост от първичния енергиен източник.

Определяне на прогнозна пазарна цена на електрическата енергия

Прогнозната пазарна цена се определя по методика, регламентирана в Раздел IIIа от Наредба № 1 от 14 март 2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Методиката съдържа преди всичко общи указания, което предоставя на КЕВР широка оперативна самостоятелност при определянето на прогнозната пазарна цена. Така например, последната се определя само въз основа на анализ на форуърдните сделки за съответния период на националната и регионалните борси. Няма никакви допълнителни указания как по-точно да бъде извършен този анализ.

Освен липсата на точни указания, самата Комисия изтъква в мотивите, с които приема прогнозната пазарна цена, че липсва достатъчно информация за извършване на обективен анализ. Според Комисията това се дължи на обстоятелството, че повечето договори за покупко-продажба на ел. енергия се сключват за срок от 1 календарна година, предвид което не са налице достатъчно данни за определяне на прогнозна пазарна цена за периода 1 юли 2018 г. – 30 юни 2019 г.

Съществен фактор, влияещ върху ценовите нива на електрическата енергия, са и климатичните условия. Неяснотата по отношение на този фактор също е изтъкната от Комисията в мотивите ѝ за определяне на прогнозната пазарна цена и произтича от липсата на информация за климатичните условия през зима 2018 – 2019 г. към момента на определяне на тази цена. В тази връзка Комисията посочва, че при изготвянето на прогнозата за следващия ценови период следва да подходи по-консервативно, като използва долните нива на фючърсните сделки.

С Решение № Ц-9 от 1 юли 2018 г. КЕВР за първи път определя прогнозна средногодишна пазарна цена на електрическата енергия. Тя е за базов товар и е в размер на 70,00 лв./MWh. Комисията определя и групови коефициенти за електрическата енергия, произведена от слънчева енергия, вятърна енергия, водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 MW и биомаса. След умножение на прогнозната средногодишна пазарна цена по съответния групов коефициент се получават следните прогнозни пазарни цени в зависимост от първичния енергоизточник за периода 1 юли 2018 г. – 30 юни 2019 г.:

  • за електрическа енергия, произведена от слънчева енергия – 78,98 лв./MWh;
  • за електрическа енергия, произведена от вятърна енергия – 67,06 лв./MWh;
  • за електрическа енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 MW – 68,98 лв./MWh;
  • за електрическа енергия, произведена от биомаса – 69,87 лв./MWh.

Коментар на автора

Със сигурност основният въпрос, който вече вълнува производителите, е дали премията ще покрива досегашния размер на преференциалната цена. Това може да се прецени след съпоставка на прогнозната пазарна цена и цената, получена от съответния производител за генерираната от него ел. енергия на организирания борсов пазар (БНЕБ) за съответния месец от годината. Ако прогнозната пазарна цена е по-голяма от получената на борсата цена, производителят ще реализира отрицателен финансов резултат, и обратно – ако прогнозната пазарна цена е по-малка от отчетената на борсата цена, производителят ще реализира положителен финансов резултат.

Съотношението между действителната среднопретеглена пазарна цена и прогнозната пазарна цена за период 1 юли 2018 г. – 30 юни 2019 г. може да бъде обект само на спекулации. Следните обстоятелства обаче могат да бъдат взети предвид при прогнозата за това съотношение:

  • среднопретеглената цена на електрическата енергия, продавана на БНЕБ за предходния 12-месечен период (юли 2017 г. – юни 2018 г.) е 75,52 лв./MWh;
  • обемът на търгуваните количества на БНЕБ предстои да се увеличава (предвид последните изменения в ЗЕ, задължаващи всички производители с инсталации 4 MW и над 4 MW да продават произведената от тях ел. енергия на организиран борсов пазар[5]);
  • предстои зима 2018-2019 г., в която потреблението на ел.енергия ще се увеличи спрямо нивата от лятото и есента на 2018 г.

Вижда се, че среднопретеглената цена за последния 12-месечен период преди този, за който ще се прилага прогнозната пазарна цена, е по-ниска от прогнозираната от КЕВР цена. Ако тази тенденция се запази, производителите на ел.енергия вероятно ще реализират отрицателни финансови резултати. Не е ясно също как ще се отрази на пазара повишеното предлагане на ел. енергия. Ако нивото на търсене се запази, а предлагането се увеличи, според икономическата доктрина цените би трябвало да продължат да намаляват. Неясно остава как ще се развие търсенето при тези пазарни условия, и разбира се, при неизвестни климатични условия. Единствено времето ще потвърди или отхвърли която и да е прогноза във връзка с цената на електрическата енергия на БНЕБ.

Относно същността и съпоставката на Feed-in premium механизма (FIP) с други механизми за насърчаване производството на ел. енергия от ВЕИ, изследване на Fraunhofer ISI[6] (на чиито изследвания се позовава и КЕВР в мотивите за приемане на Решение № Ц-9 от 01.07.2018 г.) посочва, че FIP е по-пазарно ориентиран в сравнение с Feed-in tariff механизма (FIT). Същото изследване представя предимствата на FIP и FIT пред други механизми за стимулиране производството на ел. енергия от ВЕИ (като търговете и механизмите с квоти): нисък инвестиционен риск; високо разнообразие на технологии за производство на ел. енергия от ВЕИ; ниски непредвидени разходи при прилагане на развити технологии; широк спектър инвеститори. Техните недостатъци също са изложени в разработката: ниска степен на съвместимост със свободния пазар на ел. енергия и ограничени възможности за установяване на пазарни цени.

Безспорно е обаче, че посоката за развитие на свободен пазар на ел. енергия с участието на производители от ВЕИ е от FIT към FIP и оттам преминаване към механизми с търгове и квоти. В този смисъл замяната на FIT с FIP следва да се оцени като положителна стъпка напред в посока пълна либерализация на пазара на ел. енергия.

Допълнително свидетелство за това е прилагането на FIP за стимулиране производството на ел. енергия от ВЕИ в Холандия, Финландия и Естония[7], които несъмнено са държави с развит електроенергиен пазар. Комбиниран с други механизми FIP се прилага още в Хърватия, Чехия, Дания, Франция, Германия, Люксембург и Великобритания.


[1] Известен повече като “feed-in premium” (“FIP”).

[2] Единственият организиран борсов пазар на ел. енергия в България е Българската независима енергийна борса.

[3] „Нетно специфично производство на електрическа енергия“ е средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди.

[4] Координаторът на балансираща група задължително продава закупената по този ред енергия чрез отделна регистрация на организиран борсов пазар.

[5] Вж. чл. 100, ал. 4 от Закона за енергетиката, ред. към ДВ, бр.38 от 08.05.2018 г., в сила от 1 юли 2018 г.

[6] EU Renewable energy support schemes – Status quo and need for reform, 12.04.2013, Brussels.

[7] Източник – CEER Status Review of Renewable Support Schemes in Europe, 11.04.2017, C16-SDE-56-03.