Ограниченията на паралелната търговия с лекарства в практиката на Съда на ЕС, Европейската Комисия и Комисията за защита на конкуренцията

Автор: Елеонора Матеина

2 януари 2020, Списание Европейски правен преглед, том XXV

Целта на статията е да очертае основните аспекти на ограниченията на паралелната търговия с лекарствени продукти и да прегледа най-важните решения на Съда на ЕС, посветени на тази тема, т.е. решения по съединени дела C-2/01 P и C-3/01 (Bayer / Adalat); дело C-277/87 (Sandoz); съединени дела C 501/06 P, C-513/06 P, C-515/06 P и C 519/06 P (GSK, Испания); присъедини дела от C 468/06 до C 478/06 (GSK, Гърция) и дело T 321/05 (AstraZeneca).

Статията предлага обяснение на паралелната търговия с лекарствени продукти, нейната логика и причините за приемането на нейното ограничаване като „твърдо“ ограничение на конкуренцията. Вторият ключов аспект на статията е прегледът на различните форми на ограничения при паралелна търговия, напр. квоти за доставка, двойно ценообразуване, изтегляне от пазара, програми за доплащане, канали за спешна доставка и др.

Статията се фокусира върху преглед на водещите решения по темата, което улеснява по-доброто разбиране на практиката на Съда на ЕС и подхода на Европейската комисия към паралелна търговия с лекарствени продукти.

В статията са разгледани и ключови решения на българската Комисия за защита на конкуренцията, свързани с ограниченията на паралелната търговия с лекарствени продукти. Практиката на българския регулатор далеч не е богата, но все пак има своите предимства като дефиниране на продуктовия пазар, подход към програмите за доплащане и други.

Статията е налична само на английски език.

https://evropeiskipravenpregled.eu/25-4/