Пътят на България към ERM II – актуални развития

24.04.2020

Наред с множеството социално-икономически промени, които настъпват във връзка с мерките за справяне с COVID-19,  правителството на България подсказа, че се преразглежда и планът за действие, свързан с намеренията на страната за присъединяване към Валутния механизъм II („ERM II“). Официалната заявка за присъединяване към ERM II беше направена наред с искането за участие в Банковия съюз на 29.06.2018г., като България представи и своя план за действие, включващ мерки за изпълнение на намеренията си относно ERM II и Банковият съюз  („План за действие“).

Самият План за действие включва седем мерки, обхващащи: (1) необходимите стъпки за присъединяването към Банковия съюз; (2) макропруденциалния надзор;   (3) надзорa на небанковия сектор; (4) рамката по  несъстоятелност; (5) рамката за борба с „изпирането на пари“; (6) модернизацията на рамката за управление на държавните предприятия в съответствие с добрите международни практики за корпоративно управление; и не на последно място (7) Закон за ратификация на Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране; като срокът, предвиден за тяхното изпълнение, даде индикация, че България очаква решение относно присъединяването си към ERM II и Банковия съюз през втората половина на 2019г. или през първите месеци на 2020г.

Самото решение за присъединяването на България към ERM II, трябва да бъде взето от министрите на финансите на страните от Еврозоната, Европейската централна банка („ЕЦБ“), редом с министъра на финансите и централната банка на Дания (единствената друга страна членка на ERM II, която не участва в Еврозоната), като това решение следва и да определя централния курс между еврото и лева. Решението в голяма степен зависи от  изпълнението на Планa за действие и на критериите за конвергенция към датата на потенциалното присъединяване. Друг много важен елемент, който беше посочен от членовете на ERM II, свързан с потенциалното присъединяване на България, е и успешното изпълнение на поетите ангажименти във връзка с реформата на съдебната система и борбата с корупцията и организираната престъпност, които са част от Механизма за сътрудничество и проверка за България, създаден от Европейската комисия.

Съгласно информацията включена в Плана за действие, България е изпълнила мерките още през 2019г., но следва да бъде уточнено, че част от тези мерки предполагат и други действия (напр. от страна на ЕЦБ или трети страни), които не биха могли да бъдат включени в него. Така например, самата кандидатура и подготовка за участието на България в Банковия съюз предполага и създаването на тясно сътрудничество между Българската народна банка („БНБ“) и ЕЦБ във връзка с участието на страната в Единния надзорен механизъм.

С цел установяване на тясното сътрудничество, ЕЦБ направи и цялостна оценка на състоянието на шест български банки, преглеждайки качеството на активите („ПКА“)  им, с цел определяне адекватността на оценката на експозициите в баланса, както и стрес тест за оценка на устойчивостта на банките в утежнени макроикономически сценарии. От оповестените на 26.07.2019г. резултати стана ясно, че в четири от банките няма капиталов недостиг, като за другите две са предписани действия за укрепването на капиталовите им позиции, за чието постигане вече е отчетен напредък в съществени насоки. 

Редом с различните проверки и други дейности, редица законови промени също бяха направени, като някои от тези промени са във връзка с изпълнение на Плана за действие (напр. промените в чл. 152 ал.1 от Закона за кредитните институции, изменяйки общите разпоредби за налагане на санкции във връзка с установяването на тясно сътрудничество между БНБ и ЕЦБ). Други мерки имат отношение към дългосрочната цел и законово задължение на България да се присъедини към еврото, а именно тези свързани с уеднаквяването на правната рамка с правилата на Икономическия и паричен съюз. Сред тях са и основните законови промени които имат цялостно отношение към присъединяването на България към ERM II, като най-голям обществен отзвук получиха допълненията в чл. 29 от Закона за Българската народна  банка,  които дадоха законово изражение на принципа, че централният курс между еврото и лева следва да се договори в следствие на решението взето от страните членки на ERM II за присъединяването на България. Не съществуват обаче причини да се очаква установяването на курс, различен от сегашния.

В контекста на редицата законодателни промени и техният обществен отзвук, в началото на 2020г. Българското правителство даде индикации, че възнамерява да отложи във времето официалната кандидатура за т.нар. „чакалня“ на еврозоната. Но в последствие тези планове бяха преразгледани. Така на 10.04.2020,  с оглед на изпълнения вече План за действие и очакваното скорошно успешно приключване на рекапитализацията от страна на горепосочените банки, Правителството даде заявка, че България ще кандидатства за влизане в ERM II и Банковият съюз до края на месец април 2020 година. Един от мотивите изтъкнати за това решение, беше настъпването на кризата с COVID-19 и фактът, че страните от Еврозоната имат достъп до значително по-големи финансови ресурси за справяне със ситуацията, тъй като  всички страни членки на Европейския съюз имат достъп до едни и същи фондове и програми, но страните от Еврозоната имат достъп и до програмата на ЕЦБ за изкупуването на държавни и корпоративни ценни книжа –  „Пандемична програма за спешни покупки“, която е на стойност 750 милиарда евро.

Важно е да се отбележи обаче, че самото членство в ERM II при действието на актуалната уредба не гарантира достъп до финансовите програми на ЕЦБ, с оглед на това, че те са най-често насочени само към страните от еврозоната. В тази връзка и успешното създаване на тясно сътрудничество с ЕЦБ не дава достъп до финансиране и други инструменти подпомагащи ликвидността, нито до оперативната рамка за парична политика на ЕЦБ, а е промяна в рамката за надзор и преструктуриране, водеща до хармонизирането на българското законодателство с правилата на Икономическия и паричен съюз. Възможно е този режим също да претърпи промени.

Така например, БНБ и ЕЦБ  се  договориха да установят суап линия на 22.04.2020г. Целта на това споразумение е да се осигури, при нужда ликвидност в евро, позволявайки на БНБ да вземе до 2 млрд. евро от ЕЦБ в замяна на български левове, с падеж до 3 месеца за всяка изтеглена сума.  Важно е да се отбележи обаче, че това споразумение се явява вид форма на допълнителна защита на валутния борд от гледна точка на ликвидността, а не заем, като сходно споразумение беше установено и с Хърватия – другата страна дала заявка за ERM II, а съществуваща суап линия на Дания беше реактивирана от страна на ЕЦБ с вече удвоен лимит. Към момента българското споразумение е планирано да остане в сила до 31.12.2020г., но при необходимост може да бъде продължено, въпреки че не се очаква страната ни да се възползва от суап линията освен при крайна наложителност.

Междувременно, Българското правителство загатна, че очаква България редом с Хърватия да станат част от ERM II още през юли 2020 година. Този времеви график e в синхрон с индикациите, дадени от страна на Европейската комисия още през лятото на 2019 във връзка с времето, необходимо за изпълнение на различните препоръки на ЕЦБ по направената цялостна оценка на гореспоменатите банки.

За повече информация можете да се обърнете към:

адв. Кристина Димитрова, правен консултант
kristina.dimitrova@tbk.bg

адв. Николай Бебов, управляващ съдружник
nikolay.bebov@tbk.bg