Работодателите нямат право да разкриват самоличността на служители с установен COVID-19, не могат да питат за здравен статус на служители при работа от вкъщи

27.07.2020

Работният колектив трябва да бъде уведомен, ако е бил в контакт със служител с установен по категоричен начин COVID-19, но самоличността на заразения служител трябва да бъде запазена в тайна. Противното би поставило работодателя в нарушение на Общият регламент относно защитата на данните, счита Комисия за защита на личните данни („КЗЛД“), защото ще представлява неправомерно обработване на медицинска информация.

Със свое становище КЗЛД указва на всички работодатели, че единствено заразеният служител има правото да се откаже от поверителността на информацията относно заболяването, като лично разкрие пред колегите си данни относно заболяването си. Това обаче следва да бъде личен избор на служителя, диагностициран с COVID-19, и не може да бъде наложено от работодателя.

Ето защо работодателите трябва да бъдат изключително внимателни при предоставянето на информация към служителите си, за да избегнат неволно разкриване на самоличността на заразения служител. Лични данни представляват не само имената на служителите, но и данни относно техния пол, позиция, възраст и др. Така например при наличието на само една служителка от женски пол в определен отдел, изпращането на съобщение за диагностицирана с COVID-19 колежка в съответния отдел ще бъде предоставяне на лични данни за здравното състояние на определено лице.

Разбира се, официалното предоставяне на информация относно заразен член на работния колектив трябва да се извършва само при установено по безспорен начин заразяване, а не просто при съмнения за такова. При тези обстоятелства се осъществява и намесата на здравните власти, които издирват контактните на заразения служител лица, включително негови колеги, за да се предприемат съответните действия по превенция и ограничаване разпространението на заболяването. Ето защо е необходимо работодателите да инструктират служителите си, че те също са обвързани от задължението да не разкриват пред колегите си информация относно здравния статус и самоличността на служителя с установена коронавирус инфекция.

В същото становище КЗЛД въвежда и още една забрана за работодателите, като приема, че при установен режим на работа от вкъщи (хоум офис) работодателите нямат интерес да получават информация относно здравния статус на своите служители и техните семейства. КЗЛД приема, че контролът на работодателя относно наличието на потенциално заразени служители се разпростира само върху територията на съответното предприятие, но не и върху домовете на служителите и техните семейства. Социалното изолиране на служителите при работа от вкъщи не поставя в риск здравето на работния колектив, тъй като възпрепятства контакта между служителите.

Забраната обаче би следвало да не се прилага изцяло, когато работодателят е въвел смесен режим на работа и служителите са в контакт един с друг, макар и не през цялата работна седмица. В тези случаи работодателят е длъжен да въведе пропускателен режим, който да не допуска до помещенията служители и външни лица с проява на остри заразни заболявания. Считаме обаче, че може да се обоснове и легитимен интерес на работодателя да ограничи достъпа до работното място и на служители, които макар да нямат симптоми, са били в непосредствен контакт с лица с установен по категоричен начин COVID-19.

За повече информация можете да се обърнете към:

адв. Иля Комаревски, Съдружник
ilya.komarevski@tbk.bg

адв. Милеслава Богданова-Мишева, Старши правен консултант
mileslava.bogdanova@tbk.bg