Робо-адвокати – предизвикателствата, пред които новата технологична революция изправя юристите

Автор: Ваня Чичова

08.02.2020

Изкуственият интелект (ИИ) заема все по-съществена роля в нашето ежедневие. Неговото влияние и приложимост се разрастват с главоломни темпове. По всяка вероятност ИИ ще ни промени така, както никоя индустриална революция до този момент не го е направила. Според главния изпълнителен директор на Гугъл, Сундар Пичай, ИИ е по-важен за човечеството от огъня и електричеството.

Най-разпространеното ИИ-устройство в днешно време е смартфонът, използван от ок. 75% от населението на развитите икономики. Виртуалните асистенти са все по-често срещано явление в домовете на множество хора – те отговарят на въпроси, пускат музика и дори разказват вицове. Виртуалните асистенти могат да възприемат човешки говор и да реагират на различни гласови команди с помощта на синтезиран глас, да изпращат съобщения, да извършват телефонни обаждания, да упражняват контрол над „умни устройства“ – част от т. нар. „умни къщи“ и др. Наред с това, ИИ-инструментите се срещат в почти всяка индустрия – например в здравеопазването, във финансовите и дори в юридическите услуги. Една от най-обсъжданите теми в момента са самоуправляващите се автомобили. Повечето автомобилни производители разработват автономни коли и се очаква близо 75% от автомобилите по пътищата след 20 години да бъдат без шофьори.

Роботите също са навлезли в голяма част от индустриите. В медицината например наскоро разработени нано-роботи ще преминават през кръвоносните съдове на пациенти, за да достигнат до туморни образувания с цел терапия. Финансовата индустрия от своя страна съобщава за т. нар. финансови робо-съветници предлагащи автоматизирано инвестиране с ниски разходи. Все по-широко приложение намират и „чат ботовете“, които представляват компютърни програми, симулиращи човешки разговор с помощта на синтезирани гласове или под формата на текст. Производителите на играчки от своя страна представят образователни играчки, които общуват с децата с образователна цел.

Дори юридическите услуги започват да интегрират ИИ-приложения в своите бизнес модели. През 2016 г. една американска правна кантора назначи в своя отдел по Несъстоятелност първия в света адвокат с ИИ „РОС“, разработен от IBM. РОС може да чете и да разбира текстове, да изразява хипотези при зададен въпрос, да извършва проучвания и да генерира отговори с препратки и цитати в подкрепа на своите заключения. В следващите няколко години се очаква робо-адвокатите да намерят по-широко приложение в търсенето на документи.

Правни опасения

С навлизането на ИИ в нашето ежедневие възникват все по-комплексни правни проблеми, които не могат да бъдат разрешени с помощта на настоящата правна и регулаторна рамка. Засегнати са различни области на правото като защитата на лични данни, отговорността при непозволено увреждане, като например отговорността за вреди, причинени от стоки, и още в областта на интелектуалната собственост, антитръста, както и в наказателното право – в областта на киберпрестъпността.

От доста време насам защитата на лични данни се обсъжда интензивно вследствие на нарастващата употреба на умни устройства, водеща до събирането на невъобразимо количество данни. В много от случаите обаче, разпределянето на отговорностите остава неразрешено.

Един от правните проблеми от особено важно значение тук е отговорността в случай на инциденти със самоуправляващи се автомобили. Традиционно отговорността съответства на възможността за упражняване на контрол. В такива ситуации обаче се оказва изключително трудно да се определи възможността за упражняване на контрол от страна на производителя на автомобила, на производителите на отделни устройства или на собственика на автомобила.

Друга много обсъждана тема сред юристите е свързана с т. нар. „умни договори“ – вероятно следващото поколение договори, сключвани с помощта на средствата за електронна комуникация. Условията на умните договори са интегрирани в компютърен код. В случаите когато предефинираните условия на договора са изпълнени, те се самоизпълняват автоматично, т.е. изпълнението на договора се осъществява без човешка намеса. Отворен остава въпросът, дали и кога умните договори ще бъдат правно признати като валидни договори.

Законодателни инициативи на Европейския парламент

През февруари 2017 г. Европейският парламент прие законодателна резолюция, съдържаща препоръки към Комисията относно гражданскоправни норми  за регулиране на развитието на ИИ и роботиката в ЕС. В нея Европейският парламент отправя широкообхватни законодателни и незаконодателни препоръки към Европейската комисия в областта на роботиката и на ИИ. Наред с други мерки, Европейският парламент призова Европейската комисия да създаде специална агенция на ЕС за роботика и ИИ, както и да проучи и анализира възможността за „създаване на специален правен статут за роботи в дългосрочен план … и възможно прилагане на електронна субектност за случаите, в които роботите вземат автономни решения или по друг начин взаимодействат независимо с трети страни“.

Действия на Европейската комисия

В своите последващи действия по резолюцията на Европейския парламент Европейската комисия се съгласи, че е важно да се провери, дали и как да бъдат адаптирани правилата за отговорност към нуждите на дигиталната икономика. Освен преразглеждане на директивата относно отговорността за вреди, причинени от стоки, Европейската комисия разглежда възможността за разработване на режими на отговорност, основани на риска, например въз основа на подход на „отваряне“ на риска (разпределение на отговорността между онези участници на пазара, които генерират съществен риск за останалите и имат пряка полза от съответното устройство/продукт/услуга) или въз основа на подход за управление на риска, в който отговорността се носи от този участник на пазара, който е в най-добра позиция да намали рисковете или да предотврати тяхното реализиране.

В своя документ „Изкуствен интелект за Европа“ от април 2018 г. Европейската комисия предлага на ЕС следния подход – да се възползва от предимствата, които предлага ИИ, както и да преодолее предизвикателствата, свързани с него. През декември 2018 г. група на високо равнище от експерти в областта на ИИ, назначена от Комисията, изготви проект за етичен кодекс за надежден ИИ, който беше изменен и публикуван през април 2019 г. Създаден бе отдел за ИИ и роботика, чиято мисия е развитието на конкурентноспособна промишленост в областта на роботиката и ИИ в Европа.

Последни правни актове на ЕС

Със своите последни правни актове ЕС отбелязва стъпка в правилната посока. В този контекст трябва да бъдат споменати Директива (ЕС) 2019/770 за някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги, както и Директива (ЕС) 2019/771 за някои аспекти на договорите за продажба на стоки. Трябва да се приветства фактът, че при предоставянето на лични данни срещу получаване на определена цифрова услуга или цифрово съдържание, потребителите имат право на договорна защита – подобна на тази на търговски договор.

Заключение

ИИ постепенно се превръща в неразделна част от нашия живот. Остава да се проследи с какви темпове законодателните и регулаторните органи ще наваксат бързото развитие в тази област – първите стъпки вече са направени и в близко бъдеще се очакват още регулации. Това обаче ще се окаже един много сложен и изпълнен с предизвикателства процес, тъй като ИИ ще ни изправи пред множество въпроси, на които не може да се даде ясен отговор. Колкото по-скоро правната общност успее да се справи с комплексността на тази тематика, толкова по-подготвени ще бъдем да извлечем максимална полза от постиженията в областта на ИИ.

Този материал е съставен с информационна цел и не представлява детайлен правен съвет. Ако искате да получите такъв в контекста на конкретна ситуация, ще се радваме да Ви бъдем от полза. Адвокатското дружество не отговаря за вреди от действия или бездействия, предприети само въз основа на този текст.

©TBK, 2020