От днес България вече не е в извънредно положение, но в извънредна епидемична обстановка („ИЕО“). Двете положения се различават в правното си значение, но практически разлика в наложените мерки няма. Новата ИЕО е в сила до 14 юни 2020г.
На 09.04.2020 г. в Държавен вестник бе обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. С него се внасят значителни изменения в режима за разглеждане на съдебните дела по време на извънредното положение (за който писахме в предишната статия, публикувана на страницата ни).
Със Заповед № РД 01-219 от 02.04.2020 г. на министъра на труда и социалната политика („Заповедта“) бяха въведени нови мерки за работодателите с цел превенция на риска от разпространение на COVID-19.
Късно в четвъртък (02.04.2020 г.) Европейският банков орган (ЕБО) публикува своите Насоки относно законодателните и частните мораториуми върху плащания по кредити във връзка с COVID-19 (Насоките). Насоките, чието изготвяне беше обявено от ЕБО още на 25.03.2020 г., имат за цел да създадат еднакви условия за прилагането на мораториуми по изплащането на кредитни задължения в рамките на Европейския съюз.
Бързо разрасналата се в Европа и България епидемия от COVID-19, както и обявените във връзка с нея епидемиологични мерки и извънредно положение станаха причина за разнообразни промени във фармацевтичното законодателство от спешно естество.
В условията на извънредно положение необходимостта от електронно подписване на документи очаквано нараства– бизнесът следва да продължи да функционира и когато е управляван от дистанция, а това неминуемо изисква ежедневно подписване на документи – пълномощни, договори, заваления, декларации други.
Съгласно чл. 3, т. 2 и 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение („ЗМДВИП“) (обн. ДВ бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат:
В последните седмици пандемията от COVID-19 доведе до невиждани от над 10 години сътресения на световните финансови пазари. Докато за момента реалната икономика носи основната тежест на удара, централните банки и правителства по целия свят предприемат спешни мерки, за да гарантират ликвидност в държавните икономики, да осигурят достъп до финансиране за малкия и среден бизнес и да предотвратят „заразяване“ на финансовия сектор.[1]
След като на 23.03.2020 г. с Указ №71 на Президента на Републиката беше обнародван новият Закон за действие по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., за работодателите възникнаха редица въпроси. Един от най-често срещаните случаи е въвеждането на работа от разстояние.
За разлика от изпълнителната и законодателната власт, които по време на извънредното положение ще работят на пълни обороти, животът в съдебните зали спира. Единственото изключение са някои наказателни и неотложни граждански дела, които все пак ще бъдат разглеждани, но при закрити врата, при силно ограничение на принципа на публичността.
С повторно приетия и обнародван на 24.03.2020 г. Закон за мерките и действията по време на извънредното положение („Закон за извънредното положение“) се удължават сроковете в Закона за счетоводството за публикуване на годишните финансови отчети и декларациите за липса на дейност през 2020 г.
В контекста на всеобхватните мерките за ограничаване на разпространението на COVID-19, съответно за намаляване на негативните икономически последици от същите, Българска народна банка (БНБ) също обяви на 19 март пакет от мерки насочени към банките, върху които упражнява надзор, с оглед на потенциалната икономическа стагнация и очакваните затруднения по обслужването на кредитните задължения.