COVID-19 – Извънредно положение и непреодолима сила

19.03.2020

Обявеното извънредно положение в България на 13.03.2020 г. разшири допълнително кръга от въпроси, които стоят пред бизнеса като следствие от панденмията от COVID-19. Наложените мащабни изолации, ограничения при пътуване и мерки за социално дистанциране вероятно ще доведат, както до очакван спад в разходите за потребление, така и до затрудняване или невъзможност за предприятията да изпълнят задълженията си по вече сключени договори със следващите от това негативи като лихви, неустойки и възможност на насрещната страна да прекрати договора предварително.

В определени случаи българското право предоставя възможност за освобождаване на страната от отговорност за неизпълнение в извънредни ситуации като настоящата чрез института на непреодолимата сила (още наричана force majeure, vis major или casus fortuitus), предвиден в чл. 306 от Търговския закон. Въпреки че нерядко страните предвиждат специална клауза за форсмажор в своите договорни отношения, в която посочват при настъпването на кои събития и действия ще считат, че е налице непреодолима сила, те мога да се позоват на нея дори когато не са направили изрична уговорка по между си, стига договорът между тях да се урежда от българското право. Може ли обаче COVID-19 и/или въведеното извънредно положение да се квалифицират като обстоятелства, които дават основание за позоваване на непреодолима сила и в кои случаи дават възможност на страна по договор да не търпи последиците на неизпълнението му?

I. Може ли COVID-19 и/или извънредното положение да се квалифицират като непреодолима сила?

Законът определя непреодолимата сила като непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора, което води до невъзможност за изпълнение на страна по него. Както пандемията COVID-19, така и обявеното от България извънредно положение, могат да попаднат в посочената дефиниция за форсмажор по вече сключени договори.

И двете имат, на собствено основание, непредвидим и извънреден характер и предвид бързото разпространение на епидемията и динамиката на мерките за борбата с нея, предприети в световен мащаб, няма как да се очаква, че бизнесът е имал възможност да се подготви за настъпването им. Съдебната практика също е единодушна, че непреодолима сила могат да бъдат, както независещи от човека причини, като природни бедствия, към които Законът за защита при бедствията причислява и епидемиите, така и действия, и актове на държавни органи, каквото е и обявеното от България извънредно положение.

Повече въпроси възникват, когато следва да се определи дали COVID-19 и/или извънредното положение имат пряка причинна връзка с невъзможността на страната да изпълни задълженията си по договора. Тази връзка трябва да е конкретна и достатъчно значима, че да не позволява на дължащия изпълнение да намери друго решение, за да изпълни договора.

II. В кои случаи можем да се позовем на COVID-19 и/или обявеното извънредно положение като непреодолима сила?

  • Договори за доставка на стоки. COVID-19 би могъл да бъде основание позоваване на непреодолима сила в случаи, когато стоките са индивидуално определени (да е посочен конкретен производител или специфична марка или модел) и следват да бъдат доставени от/или на място, поставено под пълна карантина, или да бъдат закупени от производител, преустановил дейност законно, заради COVID-19. Когато стоките са родово определени (напр. 10 тона жито), позоваванета на непреодолима сила не би било приемливо.
  • Договори за предоставяне на услуги. Извънредното положение може да послужи за позоваване на непреодолима сила, когато характерът на предоставяните услуги е несъвместим с предприетите с него мерки. Такъв би бил случаят на частни детски градини и училища, фитнеси и спа-центрове, както и масови мероприятия (концерти, семинари, и др.), чиято дейност е забранена за срока на извънредното положение. COVID-19 на свой ред може да представлява непреодолима сила, когато определена услуга трябва да бъде предоставена от точно определено лице или тесен специалист, както и от група такива лица, които не могат да бъдат заменени от друг (т.е., договорът е сключен с оглед конкретна личност/и, която следва да го изпълни), а същите са поставени под карантина или са чуждестранни граждани на държави, за които има временна забрана да влизат в България.
  • Договори, свързани с изпълнението на парично задължение, като плащания по договори за наем, кредит или лизинг. Теорията и практиката в България са единодушни, че непреодолимата сила не се прилага към задълженията за парични плащания и длъжникът не би могъл да откаже дължимо плащане на това основание. Безспорно е, че много предприятия ще срещнат затруднения, тъй като въпреки намалената дейност, ще трябва да продължат да обслужват кредитите си и да плащат наем за наетите помещения, дори и вече да са въвели препоръчания от министъра на здравеопазването дистанционен режим на работа за техните служители. В случай че в сключените договори няма изрични уговорки за подобни случаи, възможните решения в дългосрочен план са две: (i) държавен мораториум върху плащането на такива дългове, какъвто вече се обсъжда в Италия и някои други държави или, в случай, че извънредното положение бъде удължено за по-дълъг или дори неопределен период (ii) позоваването на института на стопанската непоносимост по чл. 307 от Търговския закон, която позволява на страна по договор да поиска от съда договорът да бъде изменен или прекратен, поради настъпването на такива непредвидими обстоятелства, които поставят запазването на му в противоречие със справедливостта и добросъвестността, стига да са налице предпоставките за това.

 III. Кои са действията, които страната, позоваваща се на непреодолима сила, следва да предприеме и какъв е ефектът на позоваването?

В случай че договорът между страните не предвижда определен ред за позоваване на непреодолима сила, следва да бъде спазен предвиденият в закона. Страната, която се позовава на нея, следва писмено да уведоми другата за възникналите обстоятелства и възможните последици от нея за изпълнението на договора, като в противен случай дължи обезщетение за настъпили вследствие на ненадлежното уведомяване вреди.

Изпълнението на договора и задълженията по него се спира и за двете страни докато трае непреодолимата сила. След отпадането на извънредното обстоятелство, договорът може да продължи действието си, освен ако насрещната страна вече няма интерес от изпълнението.В такъв случай и двете страни могат да изберат да го прекратят.

IV. Издаване на сертификат за непреодолима сила от Българската търговско промишлена палата

Често срещана практика за улесняване на доказването на непреодолима сила е издаването на сертификат за форсмажор от Българската търговско-промишлена палата. Сертификатът за форсмажор се издава въз основа на писмена молба на страната, която желае да се позове на това обстоятелство, като към нея се прилагат документи, които доказват връзката между събитието, определено като непреодолима сила и наличието на конкретни затруднения за изпълнението на задълженията по договор. Те са необходими, тъй като самото обявяване на извънредно положение като отделно събитие не се възприема като непреодолима сила от БТПП.

Могат да бъдат приложени документи, които свидетелстват например, че:

  • договорът се изпълнява от чуждестранни лица на територията на България, които не могат да бъдат заменени и са граждани на някоя от държавите, посочена в заповедта за забрана за влизане на територията на България или
  • е налице предписание на службата по трудова медицина за преустановяване на конкретни дейности, представляващи източник на повишен риск за работещите, когато определена работа се извършва от група работници и служители, сред които има заразен с COVID-19 или поставен под задължителна карантина.

Сертификатът за форсмажор улеснява доказването на наличието на непреодолима сила, но не освобождава съда в случай на спор относно наличието на виновно неизпълнение на договора) от задължението да провери дали са налице всички обстоятелства за позоваване на нея.

Непреодолимата сила, дори в случаи като настоящия, не е правно явление от категорията на очевидните или подразбиращите се. Важно е, преди да прибегнем към нея, да направим внимателен анализ на фактите и договорните клаузи, за да си осигурим разумна и аргументирана правна позиция.

За повече информация можете да се обърнете към:

адв. Димитър Грозданов, старши правен консултант
Dimitar.Grozdanov@tbk.bg

Мартина Димитрова, правен консултант
Martina.Dimitrova@tbk.bg